Jul 3, 2021, 9:51 AM

Израстване

423 0 4

Каквото и колкото имах и нямах

и даде и взе ми животът каквото можа

Пързалката му подготви ме видимо зряла

окастри излишното и въдвори правила

 

Полека избързва ритъмът днешен

потреперват чувства, любопитстват очи

На сърцето повярвах в копнежът му спешен

Единствено то ме зарежда със стих

 

Какво ако страдам и търся любов

Нали от нейната капка възкръсва тук всичко

Дървото отпуска хватка узрее ли в плод

Човекът израства ожулил характер прилично

 

Защото на този план не мога да хленча

падам и ставам, после отърсвам прахта

Оценка отличен винаги дава надежда

и литвам на воля щом израстат ми крила

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...