Каквото и колкото имах и нямах
и даде и взе ми животът каквото можа
Пързалката му подготви ме видимо зряла
окастри излишното и въдвори правила
Полека избързва ритъмът днешен
потреперват чувства, любопитстват очи
На сърцето повярвах в копнежът му спешен
Единствено то ме зарежда със стих
Какво ако страдам и търся любов
Нали от нейната капка възкръсва тук всичко
Дървото отпуска хватка узрее ли в плод
Човекът израства ожулил характер прилично ...