Изречено на маса
Изречено на маса
Омръзна ми, щом падне лепкав мрак
и истината тръгне чисто гола -
под масата да ме задяват с крак,
а, всъщност, да ми стъпват по мазола.
И казвам си, че щом се разбере,
по тъмно греховете щом засветят,
от нервите си ще сплета въже,
но пак ще скоча в новите си дрехи,
ще вея вяра с дъх на нафталин,
но нито безнадеждна, ни унила,
ще се помоля, ще река: – Амин!
И може би: – Да дава Господ сила!
И може би: – Да ме прощава Той,
че всеки ден съзнателно прескачам,
разтеглена в безкраен ляв завой,
незначещите нищо пътни знаци.
Предимството на късичките дни
е именно в това, че вече свършват -
в отбивка глуха времето мълчи
и чака точно аз да го потърся,
да впрегна ветровете на бос крак,
обувките на кръстопът събула,
оставила сред лепкавия мрак,
онази маса – кръгла като нула.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
