Изрязано

18.01.2017 г., 9:27 ч.

Поезия » Любовна

459 1 3

Думите мамят.
Предпочитам очите.
Има погледи, които говорят и в тъмното
и ти разказват не приказки
с герои измислени,
а за себе си в твоите прегръдки обгърнати.
Остави светлината,
нека други я търсят,
ние с теб ще разтворим сърцата си тайно,
а дали ще е обич,
ще е страх ли от бъдното,
изживявайки заедно ни остава безкрайното.
Ще заплитаме възлите
на историята наша
и ще развържем онези излишно оставени
от болезнени спомени
с обиди кървящи…
Ти и аз ще останем, всичко друго – изрязано.

15.10.2015

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Веси_Еси (Еси)

2017-01-19T10:07:43+02:00

Много е хубаво! Права си да не вярваш на думите. Очите са огледалото на душата, там е скрита истината. Поздравления и от мен!
contessa (Светла Асенова)

2017-01-18T22:20:45+02:00

Хареса ми...
Plevel (Силвия Илиева)

2017-01-18T17:59:07+02:00

Стилът ти е особен и отличаващ се,харесва ми!