Изрязано
Думите мамят.
Предпочитам очите.
Има погледи, които говорят и в тъмното
и ти разказват не приказки
с герои измислени,
а за себе си в твоите прегръдки обгърнати.
Остави светлината,
нека други я търсят,
ние с теб ще разтворим сърцата си тайно,
а дали ще е обич,
ще е страх ли от бъдното,
изживявайки заедно ни остава безкрайното.
Ще заплитаме възлите
на историята наша
и ще развържем онези излишно оставени
от болезнени спомени
с обиди кървящи…
Ти и аз ще останем, всичко друго – изрязано.
15.10.2015
© Надежда Тошкова All rights reserved.
