Изстинало кафе
Не пия аз изстинало кафе!
Във чашата утайката остава
безвкусна и горчива и уви
ароматът е изгубен и нетраен
Те птиците се хранят със трохи
но аз душата си не ща да изкривявам
Не ме изпълват минали мечти
трохи от нежност и отминало желание
На мен ми дай любов и плам и страст
така свободна волна да се скитам
и смело през мъглите да вървя
Съвсем сама аз пътя ще избирам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Георгиева Всички права запазени
