30.06.2013 г., 14:45 ч.

Изстрадано 

  Поезия
557 0 3

Изстрадано

 

Поумняваме бавно,

       съвсем незначително,

с бяла нишка в косите

или щрих на длето.

Матов става и пламъка

що излъчват очите.

Олекват и думите -

казани с чужд глас,

         почти ням.

И когато си мислим,

че в релсите строги вече влизаме

и маската пасва на нашия лик,

ужас - цъфнало клонче,

звук неочакван или

          спомен забравен

ни връща в началото.

И живи сме пак!

© Кина Буюклиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??