buyuklieva (Кина Буюклиева)
8 7
30 июн. 2013 г., 14:45

Изстрадано 

  Поэзия
555 0 3

Изстрадано

 

Поумняваме бавно,

       съвсем незначително,

с бяла нишка в косите

или щрих на длето.

Матов става и пламъка

що излъчват очите.

Олекват и думите -

казани с чужд глас,

         почти ням.

И когато си мислим,

че в релсите строги вече влизаме

и маската пасва на нашия лик,

ужас - цъфнало клонче,

звук неочакван или

          спомен забравен

ни връща в началото.

И живи сме пак!

© Кина Буюклиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??