Изстрадано
Изстрадано
Поумняваме бавно,
съвсем незначително,
с бяла нишка в косите
или щрих на длето.
Матов става и пламъка
що излъчват очите.
Олекват и думите -
казани с чужд глас,
почти ням.
И когато си мислим,
че в релсите строги вече влизаме
и маската пасва на нашия лик,
ужас - цъфнало клонче,
звук неочакван или
спомен забравен
ни връща в началото.
И живи сме пак!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кина Буюклиева Все права защищены
