Изстрадано
Поумняваме бавно,
съвсем незначително,
с бяла нишка в косите
или щрих на длето.
Матов става и пламъка
що излъчват очите.
Олекват и думите -
казани с чужд глас,
почти ням.
И когато си мислим,
че в релсите строги вече влизаме
и маската пасва на нашия лик,
ужас - цъфнало клонче,
звук неочакван или
спомен забравен
ни връща в началото.
И живи сме пак!
© Кина Буюклиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
