buyuklieva (Кина Буюклиева)
8 7
Jun 30, 2013, 2:45 PM

Изстрадано 

  Poetry
542 0 3

Изстрадано

 

Поумняваме бавно,

       съвсем незначително,

с бяла нишка в косите

или щрих на длето.

Матов става и пламъка

що излъчват очите.

Олекват и думите -

казани с чужд глас,

         почти ням.

И когато си мислим,

че в релсите строги вече влизаме

и маската пасва на нашия лик,

ужас - цъфнало клонче,

звук неочакван или

          спомен забравен

ни връща в началото.

И живи сме пак!

© Кина Буюклиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??