Изстрадано

30 jun 2013, 14:45

Poesía

619 0 3

Изстрадано
Поумняваме бавно,
съвсем незначително,
с бяла нишка в косите
или щрих на длето.
Матов става и пламъка
що излъчват очите.
Олекват и думите -
казани с чужд глас,
почти ням.
И когато си мислим,
че в релсите строги вече влизаме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Изстрадано

Искате да прочетете повече?

Propuestas