buyuklieva (Кина Буюклиева)
8 7
30 jun 2013, 14:45

Изстрадано 

  Poesía
541 0 3

Изстрадано

 

Поумняваме бавно,

       съвсем незначително,

с бяла нишка в косите

или щрих на длето.

Матов става и пламъка

що излъчват очите.

Олекват и думите -

казани с чужд глас,

         почти ням.

И когато си мислим,

че в релсите строги вече влизаме

и маската пасва на нашия лик,

ужас - цъфнало клонче,

звук неочакван или

          спомен забравен

ни връща в началото.

И живи сме пак!

© Кина Буюклиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??