9.08.2022 г., 10:22

Изстрелян куршум

800 0 0

За последен път живея, малко тъжен

и главата ми се изпържи с тъпи хора

живея дали ще го преживея,

като пешка се чувствам в своето ежедневие, дали не е от телевизора, който е включен на закуска и вечеря,

по радиото казват че умират хора

коварен е народа и всеки изстрелян куршум ще създаде своя шум, изстрелян по сърцата ни бели

от където черни птици са излетели, президента на големия свят в замак заобиколен от много цветя,

а кръвта се стича по нашите лица,

какво ще видят нашиде деца – разорен свят, който става на прах,

живеем на моменти

докато тези хора спят в топли апартаменти. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...