9.08.2022 г., 10:22

Изстрелян куршум

797 0 0

За последен път живея, малко тъжен

и главата ми се изпържи с тъпи хора

живея дали ще го преживея,

като пешка се чувствам в своето ежедневие, дали не е от телевизора, който е включен на закуска и вечеря,

по радиото казват че умират хора

коварен е народа и всеки изстрелян куршум ще създаде своя шум, изстрелян по сърцата ни бели

от където черни птици са излетели, президента на големия свят в замак заобиколен от много цветя,

а кръвта се стича по нашите лица,

какво ще видят нашиде деца – разорен свят, който става на прах,

живеем на моменти

докато тези хора спят в топли апартаменти. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...