Aug 9, 2022, 10:22 AM

Изстрелян куршум

798 0 0

За последен път живея, малко тъжен

и главата ми се изпържи с тъпи хора

живея дали ще го преживея,

като пешка се чувствам в своето ежедневие, дали не е от телевизора, който е включен на закуска и вечеря,

по радиото казват че умират хора

коварен е народа и всеки изстрелян куршум ще създаде своя шум, изстрелян по сърцата ни бели

от където черни птици са излетели, президента на големия свят в замак заобиколен от много цветя,

а кръвта се стича по нашите лица,

какво ще видят нашиде деца – разорен свят, който става на прах,

живеем на моменти

докато тези хора спят в топли апартаменти. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...