mihri61 (Милко Христов)
505 1202
2.07.2011 г., 0:29 ч.

Изсушена самота 

  Поезия » Любовна
852 0 12

Аз съм само една бяла риза,
влюбена до яката,
която още помни пръстите ти,
 разораващи нишките на тялото,
преди да разкопчаят душата
и да изперат следите от
тютюна,
парфюма,
миризмата на смачкани банкноти в джобчето,
незабелязания  косъм,
невнимателното червило,
разлятото вино,
саждите от камината, пред която...
и капчиците пот,
смесени със сълзите по рамото,
когато влакът тръгва
и аз не мога да го спра,
защото съм бяла,
а не червена.

Сега ме размахва вятърът на простора
за радост на щипките -
пластмасови белезници за изсушената ми самота.

© Милко Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??