Изсънувай ме докрая
Докосни лицето ми с ръце,
не се страхувай - образът ми ще изчезне,
пръстите ти ще преминат през плътта,
не се страхувай, изсънувай ме до края.
Цветен образ, лекичко в мъгла,
очите се усмихват и те галят.
Виждаш ме, спокойна съм сега,
раните ми бавно заздравяват.
Вината пропълзява във лияна,
изкачва се в дъхът ти заскрежен,
опитваш се да кажеш сбогом,
но устните ти даже не потрепват.
Дълбоко в тебе гърчи се дете,
сълзите си прикрива в твойта сянка,
ти си същото това момче,
което не е спирало да бяга.
Отвори очите си сега
стаята е тъмна, но позната
въздишаш и извръщаш пак глава,
но в утрото дойдох за теб, ще те почакам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
