Докосни лицето ми с ръце,

не се страхувай - образът ми ще изчезне,

пръстите ти ще преминат през плътта,

не се страхувай, изсънувай ме до края.

Цветен образ, лекичко в мъгла,

очите се усмихват и те галят.

Виждаш ме, спокойна съм сега,

раните ми бавно заздравяват.

Вината пропълзява във лияна,

изкачва се в дъхът ти заскрежен,

опитваш се да кажеш сбогом,

но устните ти даже не потрепват.

Дълбоко в тебе гърчи се дете,

сълзите си прикрива в твойта сянка,

ти си същото това момче,

което не е спирало да бяга. 

Отвори очите си сега

стаята е тъмна, но позната 

въздишаш и извръщаш пак глава,

но в утрото дойдох за теб, ще те почакам...