Скалите разбиват вълните,
момичета плитки плетат,
морето фучи и излива
пенливи води на брега.
Навярно си чувал щурците
приятния тон да редят,
когато нощта те открива
самичък по друм из света.
Тогава са тихи горите –
световния ритъм следят...
Едничък човек си отива,
красиво ти маха с ръка.
Вълните целуват скалите,
жените сърцата браздят.
Наоколо всичко заспива.
Прибра ли се ти у дома?
© Димитър Драганов Всички права запазени