8.02.2023 г., 21:22  

Изток и Запад

692 0 0

В едната посока – ти, а в другата – аз.
В единия край на стаята ъглите измерваш по дължина -
силует без плътност и форма.
В другия край по ъглите се свличам - сълза по сълза.
На пода порцелановата кукла в тъга.
Пред мен стоиш, а на километри си - огромна межда.
Пред мен, а не мога да те достигна.
Пред мен - спомен отминаващ,
а всъщност си оставаш моята реалност.
Моят страх.
Напред по пътя вървя, но сляпо назад бягам...
Назад към теб.
Назад - спомен, силует без форма.
Просто сянка - пак ми спираш дъха.
Изтокът гледа слънцето, залязващо на запад - женската наивност.
Западът изпраща луната, за да види изгряващите лъчи - егото на мъжа.
С по две очи следим се - безпощаден взор.
На запад – ти, от изтока – аз. Огромна межда.
Бездна от време, тълпи и едно единствено пространство...
Един и същи ъгъл делим и все пак от изток гледам те - слънчеви лъчи,
на запад гледаш ме - лунна светлина.
Мълчанието е нашата межда! 

30.11.2022г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомира Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...