8 февр. 2023 г., 21:22  

Изток и Запад

694 0 0

В едната посока – ти, а в другата – аз.
В единия край на стаята ъглите измерваш по дължина -
силует без плътност и форма.
В другия край по ъглите се свличам - сълза по сълза.
На пода порцелановата кукла в тъга.
Пред мен стоиш, а на километри си - огромна межда.
Пред мен, а не мога да те достигна.
Пред мен - спомен отминаващ,
а всъщност си оставаш моята реалност.
Моят страх.
Напред по пътя вървя, но сляпо назад бягам...
Назад към теб.
Назад - спомен, силует без форма.
Просто сянка - пак ми спираш дъха.
Изтокът гледа слънцето, залязващо на запад - женската наивност.
Западът изпраща луната, за да види изгряващите лъчи - егото на мъжа.
С по две очи следим се - безпощаден взор.
На запад – ти, от изтока – аз. Огромна межда.
Бездна от време, тълпи и едно единствено пространство...
Един и същи ъгъл делим и все пак от изток гледам те - слънчеви лъчи,
на запад гледаш ме - лунна светлина.
Мълчанието е нашата межда! 

30.11.2022г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветомира Тошева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...