Всеки миг сърцето ми трепне

поредната среща с теб да избегне.

Всяка мисъл с теб задоволявам,

сърцето си тихо на тебе предавам!

Щом очите ти видя, светът ми се срива,

сякаш сърцето ми някой с завеса открива.

Пак те подминавам

и мисля си дали те заслужавам.

Лягам и моля се да заспя,

за да видя как в прегръдките ти се топя.

Няма нужда да те мразя,

нито спомените във душата си да пазя.

Няма грешките да ти простя,

нито болката в очите си да ти спестя!

Просто ще изтрия теб и болката,

                             която в мен вали

и ще се надявам някога

                            и теб да те боли!