Вече нищо не е както преди,
аз и ти живеем в нереален свят,
създаден от прости лъжи.
Гледаш ме в очите
и твърдиш, че ме обичаш
не осъзнаваш как бъдеще в заблуда
си предричаш.
Създаваш надежди, копнежи, мечти,
илюзията трябва да е пълна, нали?
Първо вярвам, после осъзнавам
колко глупаво звучи
и всъщност как изглежда отстрани.
Ние сме изтъркан сериал без начало и финал.
Щом другите не успявам да заблудим,
как ще излъжем себе си, кажи?
© ПесимисТкаТа Всички права запазени