Вече нищо не е както преди,
аз и ти живеем в нереален свят,
създаден от прости лъжи.
Гледаш ме в очите
и твърдиш, че ме обичаш
не осъзнаваш как бъдеще в заблуда
си предричаш.
Създаваш надежди, копнежи, мечти,
илюзията трябва да е пълна, нали?
Първо вярвам, после осъзнавам
колко глупаво звучи
и всъщност как изглежда отстрани.
Ние сме изтъркан сериал без начало и финал.
Щом другите не успявам да заблудим,
как ще излъжем себе си, кажи?
© ПесимисТкаТа All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
