Изумрудено море
Изумрудено море
Туй море, дето вечно променя косите си,
от недрата му саморасли.
И на дълги опашки ги носи с вълните си-
с дъх на йод, безброй водорасли.
През деня, с изумруден смарагдов цвят
то е гордата водна царица.
Нощем, с къпещ се в него звезден свят,
обявява Луната за жрица.
Отдалеч се засилва, приближава брега,
върху него се втурва внезапно.
За момент го целува с пенлива дъга
и доволно, се връща обратно.
И е вечно. Без време. Зиме, пролет и лете
със вълните си мощни, тиктака.
На брега все ни мами. Да измий греховете.
Сутрин изгрев, вечер залеза чака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
