marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
287 263
8.04.2016 г., 15:41 ч.

Изумрудено море 

  Поезия
517 0 8

Изумрудено море

 

Туй море, дето вечно променя косите си,

от недрата му саморасли.

И на дълги опашки ги носи с вълните си-

с дъх на йод, безброй водорасли.

 

През деня, с изумруден смарагдов цвят

то е гордата водна царица.

Нощем, с къпещ се в него звезден свят,

обявява Луната за жрица.

 

Отдалеч се засилва, приближава брега,

върху него се втурва внезапно.

За момент го целува с пенлива дъга

и доволно, се връща обратно.

 

И е вечно. Без време. Зиме, пролет и лете

със вълните си мощни, тиктака.

На брега все ни мами. Да измий греховете.

Сутрин изгрев, вечер залеза чака.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??