Изумрудено море
Туй море, дето вечно променя косите си,
от недрата му саморасли.
И на дълги опашки ги носи с вълните си-
с дъх на йод, безброй водорасли.
През деня, с изумруден смарагдов цвят
то е гордата водна царица.
Нощем, с къпещ се в него звезден свят,
обявява Луната за жрица.
Отдалеч се засилва, приближава брега,
върху него се втурва внезапно.
За момент го целува с пенлива дъга ...