Изумрудено море
Изумрудено море
Туй море, дето вечно променя косите си,
от недрата му саморасли.
И на дълги опашки ги носи с вълните си-
с дъх на йод, безброй водорасли.
През деня, с изумруден смарагдов цвят
то е гордата водна царица.
Нощем, с къпещ се в него звезден свят,
обявява Луната за жрица.
Отдалеч се засилва, приближава брега,
върху него се втурва внезапно.
За момент го целува с пенлива дъга
и доволно, се връща обратно.
И е вечно. Без време. Зиме, пролет и лете
със вълните си мощни, тиктака.
На брега все ни мами. Да измий греховете.
Сутрин изгрев, вечер залеза чака.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
