23.11.2017 г., 22:45  

...

777 0 1

 

 

 


Много е важно да имаш някои ,
които да вярва в теб.
Дори нищо да не прави,
вярата му ще е достатъчна.

Но хората се променят и стават такива,
каквито са казвали, че няма да бъдат.
Тогава струва ли си цялото това  препускане

през живота, когато краят е един и същ?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Струва си. Дори заради нас самите. Тяхната вяра в нас е горивото, което ни тласка напред. Прави ни по-добри. Ако я изгубим, спираме насред път. Празни сме. Понякога, тази вяра изчезва поради безразличие. Толкова са сигурни в нас, че ни приемат за даденост.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...