23.11.2017 г., 22:45  

...

772 0 1

 

 

 


Много е важно да имаш някои ,
които да вярва в теб.
Дори нищо да не прави,
вярата му ще е достатъчна.

Но хората се променят и стават такива,
каквито са казвали, че няма да бъдат.
Тогава струва ли си цялото това  препускане

през живота, когато краят е един и същ?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Струва си. Дори заради нас самите. Тяхната вяра в нас е горивото, което ни тласка напред. Прави ни по-добри. Ако я изгубим, спираме насред път. Празни сме. Понякога, тази вяра изчезва поради безразличие. Толкова са сигурни в нас, че ни приемат за даденост.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...