Nov 23, 2017, 10:45 PM  

...

  Poetry » Other
773 0 1

 

 

 


Много е важно да имаш някои ,
които да вярва в теб.
Дори нищо да не прави,
вярата му ще е достатъчна.

Но хората се променят и стават такива,
каквито са казвали, че няма да бъдат.
Тогава струва ли си цялото това  препускане

през живота, когато краят е един и същ?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Струва си. Дори заради нас самите. Тяхната вяра в нас е горивото, което ни тласка напред. Прави ни по-добри. Ако я изгубим, спираме насред път. Празни сме. Понякога, тази вяра изчезва поради безразличие. Толкова са сигурни в нас, че ни приемат за даденост.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...