Nov 23, 2017, 10:45 PM  

...

  Poetry » Other
776 0 1

 

 

 


Много е важно да имаш някои ,
които да вярва в теб.
Дори нищо да не прави,
вярата му ще е достатъчна.

Но хората се променят и стават такива,
каквито са казвали, че няма да бъдат.
Тогава струва ли си цялото това  препускане

през живота, когато краят е един и същ?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Струва си. Дори заради нас самите. Тяхната вяра в нас е горивото, което ни тласка напред. Прави ни по-добри. Ако я изгубим, спираме насред път. Празни сме. Понякога, тази вяра изчезва поради безразличие. Толкова са сигурни в нас, че ни приемат за даденост.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...