Изваяна от слънчевото злато
Напълних си очите да те гледам,
но все не мога да ти се наситя!
А искам пак и пак да те погледам,
че моето сърце за тебе пита!
И сякаш във вълшебство си живяла,
докосната с любов от боговете -
усмивка и сълзица прекипяла,
разцъфнала по изгрев в нежно цвете!
Жена неземна - ангелски красива,
изваяна от слънчевото злато,
обичана и истински щастлива
в космическия мир сред необята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Поздравявам те!