Напълних си очите да те гледам,
но все не мога да ти се наситя!
А искам пак и пак да те погледам,
че моето сърце за тебе пита!
И сякаш във вълшебство си живяла,
докосната с любов от боговете -
усмивка и сълзица прекипяла,
разцъфнала по изгрев в нежно цвете!
Жена неземна - ангелски красива,
изваяна от слънчевото злато,
обичана и истински щастлива
в космическия мир сред необята!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравявам те!