Изведнъж

28.09.2013 г., 20:39 ч.

Поезия » Философска

594 0 2

На поета стиховете аз чета

и муза някаква ме озарява

и реших две думи да сплета,

че стиховете му така ме сгряват.

Усетих аз душата му чрез тях,

усетих неговия силует.

Е, някой би го карало на смях,

не чувства той с душата на поет.

Аз не съм кат него тъй добра,

но чрез своите и аз живея

и зная, дарба е това

на присмехулниците ще се смея.

Че дори тялото ми да умре,

душата ми чрез листа ще живее

и сърцето ми когато спре -

усмивката от там ще грее!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.