Изведнъж
На поета стиховете аз чета
и муза някаква ме озарява
и реших две думи да сплета,
че стиховете му така ме сгряват.
Усетих аз душата му чрез тях,
усетих неговия силует.
Е, някой би го карало на смях,
не чувства той с душата на поет.
Аз не съм кат него тъй добра,
но чрез своите и аз живея
и зная, дарба е това
на присмехулниците ще се смея.
Че дори тялото ми да умре,
душата ми чрез листа ще живее
и сърцето ми когато спре -
усмивката от там ще грее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
да
