На поета стиховете аз чета
и муза някаква ме озарява
и реших две думи да сплета,
че стиховете му така ме сгряват.
Усетих аз душата му чрез тях,
усетих неговия силует.
Е, някой би го карало на смях,
не чувства той с душата на поет.
Аз не съм кат него тъй добра,
но чрез своите и аз живея
и зная, дарба е това
на присмехулниците ще се смея.
Че дори тялото ми да умре,
душата ми чрез листа ще живее
и сърцето ми когато спре -
усмивката от там ще грее!
© Диана Димитрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
