На поета стиховете аз чета
и муза някаква ме озарява
и реших две думи да сплета,
че стиховете му така ме сгряват.
Усетих аз душата му чрез тях,
усетих неговия силует.
Е, някой би го карало на смях,
не чувства той с душата на поет.
Аз не съм кат него тъй добра,
но чрез своите и аз живея
и зная, дарба е това
на присмехулниците ще се смея.
Че дори тялото ми да умре,
душата ми чрез листа ще живее
и сърцето ми когато спре -
усмивката от там ще грее!
© Диана Димитрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
