Patrizzia (Надежда Ангелова)
2269 18540
1.12.2024 г., 10:51 ч.

Изведнъж 

  Поезия » Пейзажна
114 4 8

И явно станал с дупето нагоре
е този кален псевдозимен ден.
Сред мокри котки, улици и хора
декември е нарочил точно мен.

 

До костите прониква чак ръмежът,
чадърът ми добива цвят на кал,
да знае, че не ще ни забележат
той с мене би далече отлетял.

 

Зимливото небе е зла окръжност.
Унил градът – ни слънчице, ни смях.
За ден такъв, когато ми е тъжно,
фенерчета светулкови пестях.

 

И от безгрижни птици весел цвъркот,
палитра пъстра крих от есента
и нотната тетрадка – да не сбъркат
щурчетата в душата песента.

 

Усмихва ми се някак обичливо
самотна хризантема... Изведнъж
калта изчезва, после всичко сиво...
И ме обиква даже този дъжд...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??