Изведнъж си помислих, ти какво си помисли...
Изведнъж си помислих, че ти мислиш, че аз
съм помислил, че мислиш да съм с теб тази нощ;
ти помисли, гасейки догорелия фас,
че бих бил идиот, ако мисля го още.
Аз си мислех, че ти си помисли това,
но си мисля, че, всъщност, аз си мисля така,
а че правилно мисля със „онази” глава,
че помисли си, зная, ти със чаша в ръка.
Аз си мислех, че ти мислиш грешно все пак,
че аз мисля така, непомислила даже,
че така мислиш ти, игнорирала факта,
че не мисля да спра, ако „не” ти ми кажеш.
И помисли си ти, че аз точно така
и помислих, уверен във успеха цинично,
и разбра изведнъж, че аз бих бил глупак,
ако даже ми хрумне да си мисля различно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
