Извезана под Млечния път
Родино, извезана си под Млечния път,
където погледа се взира в звезден разкош,
нашепвам тихо твоето име, а сърцето се
изпълва със звезден благослов!
Записана си в летописа на времето...
Където се ширят златни житни полета,
докосната от нежния бриз на морето
тъй безбрежно и безкрайно синьо...
Сред прохладата на вековни гори
и върховете на величествени планини,
които са скътали в своите пазви
кристално чисти езера...
И бързия бяг на реките – извиващи снага,
носещи в себе си жажда за живот
и благодатно напояват полята...
Родино, как бих могла да те опиша.
Тъй мила си и свята и прекрасна!
Ти знаеш ли!Как пазя те в сърцето!
И как ми даваш сили напред да продължа!
Как в изгрева намирам аз утеха,
запленена от твоята вълшебна красота...
За надеждата доброто да пребъде!
За да ни има на света!
Прекланям се пред теб, Родино мила!
03.11.2017г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
