Извезана под Млечния път
Родино, извезана си под Млечния път,
където погледа се взира в звезден разкош,
нашепвам тихо твоето име, а сърцето се
изпълва със звезден благослов!
Записана си в летописа на времето...
Където се ширят златни житни полета,
докосната от нежния бриз на морето
тъй безбрежно и безкрайно синьо...
Сред прохладата на вековни гори
и върховете на величествени планини,
които са скътали в своите пазви
кристално чисти езера...
И бързия бяг на реките – извиващи снага,
носещи в себе си жажда за живот
и благодатно напояват полята...
Родино, как бих могла да те опиша.
Тъй мила си и свята и прекрасна!
Ти знаеш ли!Как пазя те в сърцето!
И как ми даваш сили напред да продължа!
Как в изгрева намирам аз утеха,
запленена от твоята вълшебна красота...
За надеждата доброто да пребъде!
За да ни има на света!
Прекланям се пред теб, Родино мила!
03.11.2017г
© Катя All rights reserved.
