27.03.2011 г., 10:17

Извинение

11K 0 5

Извинение



Ще пробвам

да направя

извинение

за свойто

тъпо поведение.


Грешка беше

гадна,

може би,

че за момент 

показах ти,

че имам си

и тъмна половина.


Освен наивният

глупак,

простак

интелигентен

в мене дреме...


Обикновено

под контрол е,

вързан,

устата му - запушена,

а всъщност трябва ли?


Кое по принцип

предпочиташ,

за да знам,

да го натиря ли

във миша дупка

(или в на кучето

г***)

или пък

да го пусна -

дързък,

нагъл

и уверен,

като водопад 

да те залее?


Романтичният глупак

си е дефолт.


Прости на идиотите

във мен...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Бортолаци Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знам, ще видим какво ще правя с нея. Снощи пак я махнах от скайпа. Детски работи. А, може би не съм споменал, че си има приятел... За втори път се отказвам от нея. Един приятел коментира, че чакал да ми мине.
  • Ха-ха-ха,... ха-ха-ха...:D..:D...:D Не се отказвай,
    иначе и от мен ще се откажат :D.
    Малко на шега, но само малко, ще ти кажа, че явно се страхува (а човек се страхува, когато има какво да даде) и трябва да си внимателен. Щом ви куца само това представи си какви късметлии сте във всичко друго.
    Хубав ден!
  • Голяма комуникация имаме с нея, направо свят да ти се завие. По-голям шанс има да ме отвлекат ония сивите с големите глави и летящите чинии, отколкото да имам един човешки разговор с нея.
  • Ха-ха, весело ви е, важното е да има контролирана комуникация
  • Значи трябва още да я потъмним сигурно... Просто се извиних на музата за едно кратичко стихче, което я обиди. То си беше само провокация по начало. Няма само тя да ме ядосва :О)

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...