Извинете
Извинете, залепих си сто уши
и не знам с кое да слушам вече
плява?! Зо́рно малко, скърпих и уших
невиди́мка шапка – да не преча!
Но пардон, пресякла съм ви път!
Извинете, че ми се живее!
Споко, търся вдън земята кът –
простичък модел, че ми додея!
... Нещо като капка синева,
точица в сърцето на вселена,
щрих на хоризонта, стрък трева,
с две октави слънце по-зелена...
Извинете, че съм се родила
и ми се танцува, смее, диша...!
Пука огън, свършва се фитила,
а в очите – сто пияни вишни!
Струвам, казваш, колко пукнат грош,
лъх нищожен. Две-три шепи прах след мене.
Само сянката е вечен роб.
Не е лудост, Санчоооо... Дявол да Я вземе!...
https://www.youtube.com/watch?v=2yXWoYacJUw
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
