Извинете, кралю
Извинете, кралю, аз съм вашия шут
и в дълбоки поклони животът ми мина.
Бях забавен, за малко бях даже прочут
редом с вас на трапезата с кралското вино.
И тогава за миг се усетих голям
и достоен за тази измамна известност.
И презрял обичайния шутовски свян
аз се влюбих съвсем неразумно в принцеса.
Но... какъв ти тук разум,нали е любов,
а пък тя е по правило смела и дръзка.
Като всеки глупак се почувствах готов
за подобна безумна, обречена връзка.
Но тогава, кралю, точно в този момент,
в който уж бях щастливо прочут и успешен,
с много болка разбрах, че проклет е тоз ден,
в който сам от любов си на себе си смешен.
Тя бе твърде красива и... твърде високо
за джуджето до вашата кралска особа.
И в сърцето ми зейна пробойна дълбока,
по-усойна и мрачна от камък надгробен.
Знам си пътя, кралю - ешафодът е там,
а палачът ме чака - прецизен и пъргав.
Но дали този път ще се справи - не знам.
Без сърцето си всъщност отдавна съм мъртъв.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
