Извинете, кралю, аз съм вашия шут
и в дълбоки поклони животът ми мина.
Бях забавен, за малко бях даже прочут
редом с вас на трапезата с кралското вино.
И тогава за миг се усетих голям
и достоен за тази измамна известност.
И презрял обичайния шутовски свян
аз се влюбих съвсем неразумно в принцеса.
Но... какъв ти тук разум,нали е любов,
а пък тя е по правило смела и дръзка.
Като всеки глупак се почувствах готов
за подобна безумна, обречена връзка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up