Извинявай, аз просто...
Извинявай! Аз малко така...
Често хлопам на чужди врати.
Като просяк за малко храна -
да заситя глада със мечти.
Тъй погледнах и в твоята къща.
Подредено и лъха на щастие.
Аз пък нямам кой да прегръщам
и съм в роля със бледо участие.
Цял живот за резерва. Миманс.
Общ работник. Декор и статист.
Монолог с режисьор по роман,
на сценарий за филм без артисти.
Извинявай, аз просто така...
Ще прощаваш, че влязох за малко.
Уж да взема от теб топлина,
но ми стана студено и жалко.
Вече няма да търся подслон.
(И без друго съм с екстра - багаж.)
Вечно чужд съм. Несретник. Без дом.
И с комплекс, че ужасно досаждам.
Извинявай, сгрешил съм адреса...
(Всъщност аз постоянно ги бъркам.)
Но признавам - нарочно, че беше.
Всичко хубаво! Трябва да тръгвам...
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
