Nov 24, 2019, 1:14 PM

Извинявай, аз просто... 

  Poetry » Love, Phylosophy
808 4 4

 

Извинявай! Аз малко така...

Често хлопам на чужди врати.

Като просяк за малко храна -

да заситя глада със мечти.

Тъй погледнах и в твоята къща.

Подредено и лъха на щастие.

Аз пък нямам кой да прегръщам 

и съм в роля със бледо участие.

Цял живот за резерва. Миманс.

Общ работник. Декор и статист. 

Монолог с режисьор по роман, 

на сценарий за филм без артисти. 

Извинявай, аз просто така... 

Ще прощаваш, че влязох за малко. 

Уж да взема от теб топлина, 

но ми стана студено и жалко. 

Вече няма да търся подслон. 

(И без друго съм с екстра - багаж.) 

Вечно чужд съм. Несретник. Без дом. 

И с комплекс, че ужасно досаждам. 

Извинявай, сгрешил съм адреса... 

(Всъщност аз постоянно ги бъркам.) 

Но признавам - нарочно, че беше. 

Всичко хубаво! Трябва да тръгвам... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??