30.01.2009 г., 7:42

Изворче

1.4K 0 29

Обичам те,
докато свърши думата "обичам",
или
докато спре ръката ми да пише.
Как облакът да каже на земята,
че я търси и защо я търси?
Земята как да каже, че го чака?
И аз така.


Не ме измъчвай и не искай думи.
Виж слънцето - след милион години
още е на буквичката "О".
А ти от мене искаш цяла дума!
Ще те излъжа, че вървя към теб.
Минавам през света - това е всичко.
Пътят ми е толкова красив,
а ти си само изворче край пътя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...