30.01.2009 г., 7:42

Изворче

1.4K 0 29

Обичам те,
докато свърши думата "обичам",
или
докато спре ръката ми да пише.
Как облакът да каже на земята,
че я търси и защо я търси?
Земята как да каже, че го чака?
И аз така.


Не ме измъчвай и не искай думи.
Виж слънцето - след милион години
още е на буквичката "О".
А ти от мене искаш цяла дума!
Ще те излъжа, че вървя към теб.
Минавам през света - това е всичко.
Пътят ми е толкова красив,
а ти си само изворче край пътя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...