Jan 30, 2009, 7:42 AM

Изворче

  Poetry » Love
1.4K 0 29

Обичам те,
докато свърши думата "обичам",
или
докато спре ръката ми да пише.
Как облакът да каже на земята,
че я търси и защо я търси?
Земята как да каже, че го чака?
И аз така.


Не ме измъчвай и не искай думи.
Виж слънцето - след милион години
още е на буквичката "О".
А ти от мене искаш цяла дума!
Ще те излъжа, че вървя към теб.
Минавам през света - това е всичко.
Пътят ми е толкова красив,
а ти си само изворче край пътя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...