Изворчето...
Изворчето
В дълбока тясна долчинка,
място сенчесто, планинско,
под старите колибища,
по зова на дедите ми-
не веднъж, аз се отбивам...
Kолкото пъти да мина,
в кът райски като че спирам тук, при изворчето живо...
От чучурчето се стича,
църцори, посред мъха скрит, дар Божи, съживителен...
Жаждата вчера утолих- уморена, пих водица,
от нежна сълза по-чиста...
И спомени се възродиха...
ДораГеорг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени
