9.07.2008 г., 9:08

извън линия

747 0 8

не един много са

моментите на казване

между редовете на деня

може би няма свършване

както и начало

ако това ти харесва като обяснение

виждам те

в тъмното в светлото

когато не чакаш когато не знаеш

пълна съм с изненади

правя листове с постижения за шампиони

няма тръгване от мене

нито връщане след това

единственото нещо което не научих

като хората е да казвам сбогом

винаги има надежда да стана нормална

да имам поне едно цъфтящо цвете в кухнята

и чифт силиконови чорапи

за съблазняване на мисли

както и сгъваем чадър

да се науча да мълча

докато тече финалния надпис на филма

да не искам толкова много тишина и луна и думи

преди последното откровение

няма да полудея

Ще сънувам очите ти

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...