Jul 9, 2008, 9:08 AM

извън линия

745 0 8

не един много са

моментите на казване

между редовете на деня

може би няма свършване

както и начало

ако това ти харесва като обяснение

виждам те

в тъмното в светлото

когато не чакаш когато не знаеш

пълна съм с изненади

правя листове с постижения за шампиони

няма тръгване от мене

нито връщане след това

единственото нещо което не научих

като хората е да казвам сбогом

винаги има надежда да стана нормална

да имам поне едно цъфтящо цвете в кухнята

и чифт силиконови чорапи

за съблазняване на мисли

както и сгъваем чадър

да се науча да мълча

докато тече финалния надпис на филма

да не искам толкова много тишина и луна и думи

преди последното откровение

няма да полудея

Ще сънувам очите ти

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...