9 июл. 2008 г., 09:08

извън линия

751 0 8

не един много са

моментите на казване

между редовете на деня

може би няма свършване

както и начало

ако това ти харесва като обяснение

виждам те

в тъмното в светлото

когато не чакаш когато не знаеш

пълна съм с изненади

правя листове с постижения за шампиони

няма тръгване от мене

нито връщане след това

единственото нещо което не научих

като хората е да казвам сбогом

винаги има надежда да стана нормална

да имам поне едно цъфтящо цвете в кухнята

и чифт силиконови чорапи

за съблазняване на мисли

както и сгъваем чадър

да се науча да мълча

докато тече финалния надпис на филма

да не искам толкова много тишина и луна и думи

преди последното откровение

няма да полудея

Ще сънувам очите ти

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...