21.08.2019 г., 7:35

Извън познатата реалност

861 3 9

Докосвам те

с нежност

в мечтите си...

И трепти небето -

звездното...

пропито от любов.

Вълшебен миг -

преодолял времето

и пространството

в невидимото

докосване на сетивата ни.

С усещането

за нещо безвъзвратно

изгубено във времето...

Друго време и друг живот -

извън познатата реалност...

 

И в мигът на тишината,

далечни спомени,

превземат сетива ми

и разлистват с трепет

страниците на живота.

Живея в реалност

където - живота

често ме приземява

и на колене ме поставя.

Не ми се спи!

А мечтите отлитат...

С притихнали

и наранени сетива

искам да се скрия

от света...

Но не завинаги!

Само колкото

да си поема дъх

от поредната битка

в живота...

От поредното -

предателство,

от умората

на ежедневието...

Притихвам!

Прибрала съм крилата си!

Но тази песен която

в момента звучи...

Защо ли ми се струва

толкова позната...

И ето, музата отново

ме докосва

и съм щастлива,

че мога да усетя

дъха на мастилото.

И да видя как листа

пред мен се изписва

и събужда сетивата ми

за живот...!

Дали да остана

в измислената реалност

или да открехна вратата

и смело да продължа напред!

 

Докосват се ръцете...

и изгарящата страст

на любовта ни

пълзи по - вените ни

и докосва с вълшебство

всеки наш звезден атом...

Вълшебен миг -

преодолял времето

и пространството

в невидимото

докосване на душите ни.

И усещането за нещо

безвъзвратно изгубено!

Друго време и друг живот...

Извън позната реалност...!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Марина, благодаря ти!

    Затова обличам ризницата си
    от светлина и тръгвам...
    Всемира ще пребродя...
    И ще пиша...ще пиша
    за всичко онова което ме докосва...
    И извора вълшебен ще открия
    и в бокал от злато ще налея
    противоотрова срещу злото...!
    Катя
  • !!!!!!!!!!!!!1
  • Гавраил и Веси, благодаря ви за хубавите думи!
  • Хареса ми, Кате! С Гавраил. Поздрави!
  • "Извън познатата реалност...!"Прекрасен финал!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...