21.08.2019 г., 7:35

Извън познатата реалност

859 3 9

Докосвам те

с нежност

в мечтите си...

И трепти небето -

звездното...

пропито от любов.

Вълшебен миг -

преодолял времето

и пространството

в невидимото

докосване на сетивата ни.

С усещането

за нещо безвъзвратно

изгубено във времето...

Друго време и друг живот -

извън познатата реалност...

 

И в мигът на тишината,

далечни спомени,

превземат сетива ми

и разлистват с трепет

страниците на живота.

Живея в реалност

където - живота

често ме приземява

и на колене ме поставя.

Не ми се спи!

А мечтите отлитат...

С притихнали

и наранени сетива

искам да се скрия

от света...

Но не завинаги!

Само колкото

да си поема дъх

от поредната битка

в живота...

От поредното -

предателство,

от умората

на ежедневието...

Притихвам!

Прибрала съм крилата си!

Но тази песен която

в момента звучи...

Защо ли ми се струва

толкова позната...

И ето, музата отново

ме докосва

и съм щастлива,

че мога да усетя

дъха на мастилото.

И да видя как листа

пред мен се изписва

и събужда сетивата ми

за живот...!

Дали да остана

в измислената реалност

или да открехна вратата

и смело да продължа напред!

 

Докосват се ръцете...

и изгарящата страст

на любовта ни

пълзи по - вените ни

и докосва с вълшебство

всеки наш звезден атом...

Вълшебен миг -

преодолял времето

и пространството

в невидимото

докосване на душите ни.

И усещането за нещо

безвъзвратно изгубено!

Друго време и друг живот...

Извън позната реалност...!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Марина, благодаря ти!

    Затова обличам ризницата си
    от светлина и тръгвам...
    Всемира ще пребродя...
    И ще пиша...ще пиша
    за всичко онова което ме докосва...
    И извора вълшебен ще открия
    и в бокал от злато ще налея
    противоотрова срещу злото...!
    Катя
  • !!!!!!!!!!!!!1
  • Гавраил и Веси, благодаря ви за хубавите думи!
  • Хареса ми, Кате! С Гавраил. Поздрави!
  • "Извън познатата реалност...!"Прекрасен финал!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...