8.10.2008 г., 11:14

Извън приказката

972 0 7

 

Цикъл "Светулка на дланта"

Ти живееш в приказка,
аз - в тресавище
от измислици и
мечти посинели.
Гардероба от спомени
не отваряй,
горчи от износени
остарели надежди.
Над безсънната нощ
свети луната
сред звезди любопитни.
Звук на орган.
Лунна соната
над заспалите
в тъмното птици.
Не подавам пантофката
с размера ти точен.
Само те гледам
и виждам жената...

Жената, с която
сънят ми започва.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...