Цикъл "Светулка на дланта"
Ти живееш в приказка,
аз - в тресавище
от измислици и
мечти посинели.
Гардероба от спомени
не отваряй,
горчи от износени
остарели надежди.
Над безсънната нощ
свети луната
сред звезди любопитни.
Звук на орган.
Лунна соната
над заспалите
в тъмното птици.
Не подавам пантофката
с размера ти точен.
Само те гледам
и виждам жената...
Жената, с която
сънят ми започва.
© Найден Найденов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
