Извънземните са хора
Аз съм коледна елхичка!
Две врабчета се боричкат
под зелените ми клонки
с къси, зимни панталонки.
Нямам на върха звездичка.
Покрай мен снежинки тичат.
Пухкавите им цветчета
чудно под луната светят.
Ушко пак е свит до мене.
От тревога уморен е.
Шумне ли листенце в здрача,
сърчицето му подскача.
Чувал тътени подземни,
тръпне, че са извънземни.
Нека совата да каже –
триизмерно вижда! Даже
знае тайни недостъпни.
На кого са тези стъпки?
Някой бърз и много силен
от небето как е сипал
пръст за цели три вулкана
насред горската поляна?
С колко е очи, ушички?
Лош ли е или добричък?
"Извънземното мъниче,
всъщност е едно къртиче!
Търсило е бубулече." -
мъдро совата отсече.
"Но онези с двата крака,
правят клопка и те чакат.
Може да са извънземни.
Бягай Ушко, нямаш време!"
Врабчовците изхвърчаха
на прокапалата стряха,
а на счупеното клонче
висна сиво панталонче...
... Може би в съня си тича?!
Трепкат моите иглички.
Плах е Ушко. Аз не споря.
Извънземните са хора.
Много са ми симпатични,
щом обичат сняг и птички.
Помоли ги за звездичка,
коледна да съм за всички!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
, но преди това е добре да си изясниш коя е тя всъщност за теб и за цялото човечество. Разбра ме.
