Иззад стъклото грях наднича...
Притихва нощ
и сън се спуска,
прегърнал ярката луна.
Звездите светят,
лъч препука -
облива с ласките снага.
Иззад стъклото
грях наднича -
дали завесите
не пречат там?
След Утре
ще се изчерви ли здрачът,
когато се разсее
онзи плам?
Не вярвам аз!
Щом любят двама
и пламтят в целувки нощ и ден,
стъклото се пропуква,
но издържа
напора на любовта.
И в неин плен
за тях "сега" и "тука" съществува!
Тъгата в делника
остава по-назад,
защото щастието
като гълъб гука,
в гнездото си
над влюбения праг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
