Sep 22, 2008, 7:59 PM

Иззад стъклото грях наднича...

Poetry » Love

1.2K 0 32

Притихва нощ
    и сън се спуска,
       прегърнал ярката луна.
          Звездите светят,
             лъч препука -
                облива с ласките снага.

Иззад стъклото
   грях наднича -
      дали завесите
         не пречат там?
            След Утре
               ще се изчерви ли здрачът,
                  когато се разсее
                    онзи плам?

Не вярвам аз!

Щом любят двама
и пламтят в целувки нощ и ден,
стъклото се пропуква,
но издържа
напора на любовта.

И в неин плен
   за тях "сега" и "тука" съществува!
     Тъгата в делника
         остава по-назад,
            защото щастието
               като гълъб гука,
                  в гнездото си
                     над влюбения праг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

плам (Пламена)

Петинка,красиво е...Поздрави!

2008-11-08T14:31:47+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

пропуснала съм...Петинка...толкова красиви неща съм пропуснала...
великолепие е този стих...с обич.

2008-09-30T09:56:08+03:00
mollis (Доротея)

Струи красота и нашепва чувственост. Поздравявам те!

2008-09-26T17:07:15+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

"Съня прегърна ярката Луна...
Звезди обливат с ласките снага...
И изчерви се здрача от този плам ...на двама влюбени"
Разкош,палавнице!Великолепен стих,Петя!

2008-09-24T15:41:15+03:00
Aneta_kz (Анета)

,,... щастието
като гълъб гука,''

Дано този гълъб е и на твоето рамо!
Прегръщам те, Петя!

2008-09-24T15:40:48+03:00